2 sept 2012, 16:14

Урок 

  Poesía » Filosófica
1369 0 15

Някъде в прииждащата старост

моите желания ще стихнат.

В кожа на изпушена цигара

тръпката за близост ще изписка.

 

Тихо и коварно, по терлички

тялото ми гости ще нападнат.

Зъл керван от точки и чертички

ще разпъне стан в безсрочно пладне.

 

Ще насипят стъпките му сенки

в крина за отмерване на време.

Ти заспи, душа. Подобно бенка,

приютила смътни опасения.

 

Не, не се боя от тази участ.

С милост от смъртта се остарява.

Дойде ли, едно ще я науча:

любовта е... път. И продължава.

 

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??