Урок
Някъде в прииждащата старост
моите желания ще стихнат.
В кожа на изпушена цигара
тръпката за близост ще изписка.
Тихо и коварно, по терлички
тялото ми гости ще нападнат.
Зъл керван от точки и чертички
ще разпъне стан в безсрочно пладне.
Ще насипят стъпките му сенки
в крина за отмерване на време.
Ти заспи, душа. Подобно бенка,
приютила смътни опасения.
Не, не се боя от тази участ.
С милост от смъртта се остарява.
Дойде ли, едно ще я науча:
любовта е... път. И продължава.
© Гергана Иванова All rights reserved.
