Sep 2, 2012, 4:14 PM

Урок 

  Poetry » Phylosophy
1367 0 15

Някъде в прииждащата старост

моите желания ще стихнат.

В кожа на изпушена цигара

тръпката за близост ще изписка.

 

Тихо и коварно, по терлички

тялото ми гости ще нападнат.

Зъл керван от точки и чертички

ще разпъне стан в безсрочно пладне.

 

Ще насипят стъпките му сенки

в крина за отмерване на време.

Ти заспи, душа. Подобно бенка,

приютила смътни опасения.

 

Не, не се боя от тази участ.

С милост от смъртта се остарява.

Дойде ли, едно ще я науча:

любовта е... път. И продължава.

 

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??