Вратата отваряш,
бавно пристъпваш,
музика, пушек,
познати лица,
вихри се пак
веселба...

поредната крачка,
и виждаш една
чудесна играчка...

Усмивка, момент,
поглед превзет,
сини искри
пърхат до теб.

Вселената каза:
и всичко започна
точно по плана...

Огън избухна,
всичко запали,
искрите препускат,
нежно те галят.

Ето я!
Тя е сред нас...
Тишина...
Има ли думи за
тези неща?
О, не...
не мисля
точно сега...

обсебен съм
от тази вълна,
нейното име
стои дълбоко
в наште сърца...
- знаеш го...
... не питай сега!

Облаци.
Това е моментът...
нищо нe виждаш, 
в мъгла
се придвижваш...

Вихърът в теб,
напълно обзет
от совите дела,
е нашата посока
в тази страна...

накъде ли води
тази врата?
Стъпка и още
една...

светлината изчезна,
топлината изгаря.
Болка - това е
нашата реколта!

Изправи се бавно...
с голямо лице...
надрано...
от желязо изковано...

- Здравей... глас от
стомана в сърцето
отекна. Аз съм за теб
твойта пътека...

Очите отваряш и
и в миг изкрещяваш:
- Махни се от мен!
а тя се усмихва и
все по-силно те стиска...
защо ли така?
Това е въпросът
- нашата врата...

и ето, усмихна се тя,
почувствах пак топлина...

- Приятелю мой, аз съм
учителят твой...

тогава разбираш
скрити неща,
забулени там
от онази мъгла,
а вихърът твой
как взел е
погрешен завой...

Благодарност
изпита към твоя
учител, а той,
смеещ се рязко,
изрича:

- Тук съм и
пак ще се върна...

объркаш ли пътя, 
към теб ще се втурна...

този урок е вече
предаден, но моля,
ти не забравяй...
защото пак ще те хване...

10:06 PM 6/3/2010