4 июн. 2010 г., 21:52

Урок

562 0 2

Вратата отваряш,
бавно пристъпваш,
музика, пушек,
познати лица,
вихри се пак
веселба...

поредната крачка,
и виждаш една
чудесна играчка...

Усмивка, момент,
поглед превзет,
сини искри
пърхат до теб.

Вселената каза:
и всичко започна
точно по плана...

Огън избухна,
всичко запали,
искрите препускат,
нежно те галят.

Ето я!
Тя е сред нас...
Тишина...
Има ли думи за
тези неща?
О, не...
не мисля
точно сега...

обсебен съм
от тази вълна,
нейното име
стои дълбоко
в наште сърца...
- знаеш го...
... не питай сега!

Облаци.
Това е моментът...
нищо нe виждаш, 
в мъгла
се придвижваш...

Вихърът в теб,
напълно обзет
от совите дела,
е нашата посока
в тази страна...

накъде ли води
тази врата?
Стъпка и още
една...

светлината изчезна,
топлината изгаря.
Болка - това е
нашата реколта!

Изправи се бавно...
с голямо лице...
надрано...
от желязо изковано...

- Здравей... глас от
стомана в сърцето
отекна. Аз съм за теб
твойта пътека...

Очите отваряш и
и в миг изкрещяваш:
- Махни се от мен!
а тя се усмихва и
все по-силно те стиска...
защо ли така?
Това е въпросът
- нашата врата...

и ето, усмихна се тя,
почувствах пак топлина...

- Приятелю мой, аз съм
учителят твой...

тогава разбираш
скрити неща,
забулени там
от онази мъгла,
а вихърът твой
как взел е
погрешен завой...

Благодарност
изпита към твоя
учител, а той,
смеещ се рязко,
изрича:

- Тук съм и
пак ще се върна...

объркаш ли пътя, 
към теб ще се втурна...

този урок е вече
предаден, но моля,
ти не забравяй...
защото пак ще те хване...

10:06 PM 6/3/2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Изтриите Това Мерси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошъл!
  • Всеки има право на свобода и на лично мениние. Радвам се че не ти е допаднало но такива необосновани мнения като цяло не струват. ако имаш да кажеш нещо по темата - моля иначе всичко друго е прах в очите.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...