Стиснал в шепи своята Вечерница,
по паважа стъпвал някакъв квартален луд.
Котките поглеждали го от кьошетата.
Лепнела мъглата. Впивала във вените му студ.
Някакво кутре отнякъде обаче
спънало се в изтънелия, закърпен панталон.
Лудият решил, че кученцето знак е.
Под ревера си намерил му най-топлия подслон.
Прозорците на къщите с учудване видяли
как две сърца от топлината затуптели във едно.
Стените на очите им се спукали, преляли.
Небето засълзяло, почувствало се някак по-само. ...