31 ago 2007, 20:16

Урок

  Poesía
907 0 4
Слизала съм в Ада, оцелях.
И понесох толкова плесници,
на върха висок и в дъното лежах,
бях безгрешната и подлата мръсница.

Устремена крачех към успехи,
но препъвана най- често бях,
падах във тъмници и разлепвах
своя образ в чуждите лица.

И в затвора на сърца съм била,
в прашни стаи без прозорец и врата,
остарях ту блъскана, ту милвана,
клеветена, ту похвалена живях.

Надживях обаче времето,
и надбягах го не с час, не с два,
и откраднах си от него ценни
дни, които рано е да видя,
ала в своя неуморен бяг видях
и урока негов

може би привидно труден,
аз съм горда,
че разбрах-
Лесно е да бъдеш звяр със хората,
трудно е да си човек със тях .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...