31 ago 2007, 20:16

Урок

  Poesía
909 0 4
Слизала съм в Ада, оцелях.
И понесох толкова плесници,
на върха висок и в дъното лежах,
бях безгрешната и подлата мръсница.

Устремена крачех към успехи,
но препъвана най- често бях,
падах във тъмници и разлепвах
своя образ в чуждите лица.

И в затвора на сърца съм била,
в прашни стаи без прозорец и врата,
остарях ту блъскана, ту милвана,
клеветена, ту похвалена живях.

Надживях обаче времето,
и надбягах го не с час, не с два,
и откраднах си от него ценни
дни, които рано е да видя,
ала в своя неуморен бяг видях
и урока негов

може би привидно труден,
аз съм горда,
че разбрах-
Лесно е да бъдеш звяр със хората,
трудно е да си човек със тях .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...