31.08.2007 г., 20:16

Урок

903 0 4
Слизала съм в Ада, оцелях.
И понесох толкова плесници,
на върха висок и в дъното лежах,
бях безгрешната и подлата мръсница.

Устремена крачех към успехи,
но препъвана най- често бях,
падах във тъмници и разлепвах
своя образ в чуждите лица.

И в затвора на сърца съм била,
в прашни стаи без прозорец и врата,
остарях ту блъскана, ту милвана,
клеветена, ту похвалена живях.

Надживях обаче времето,
и надбягах го не с час, не с два,
и откраднах си от него ценни
дни, които рано е да видя,
ала в своя неуморен бяг видях
и урока негов

може би привидно труден,
аз съм горда,
че разбрах-
Лесно е да бъдеш звяр със хората,
трудно е да си човек със тях .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...