Урок
И понесох толкова плесници,
на върха висок и в дъното лежах,
бях безгрешната и подлата мръсница.
Устремена крачех към успехи,
но препъвана най- често бях,
падах във тъмници и разлепвах
своя образ в чуждите лица.
И в затвора на сърца съм била,
в прашни стаи без прозорец и врата,
остарях ту блъскана, ту милвана,
клеветена, ту похвалена живях.
Надживях обаче времето,
и надбягах го не с час, не с два,
и откраднах си от него ценни
дни, които рано е да видя,
ала в своя неуморен бяг видях
и урока негов
може би привидно труден,
аз съм горда,
че разбрах-
Лесно е да бъдеш звяр със хората,
трудно е да си човек със тях .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
