Обичаме ли и обичани ли сме,

повече не очакваме, не искаме.

Не се питаме защо сме родени,

защо под земята утре ще гнием.  

Само миг и вечност е човекът.

Искра – в тленност приземена.

Пулсира в нея и светлее Духът,

тялото гние, не гасне пламъкът.   

Духът е светлина сияйнобяла.

Слънце незалязващо в душата.

Пътепоказател в друг що да диря?

Светликът в ума ми осветява Пътя.

Зевс, Исус, Аллах, Буда – Духът

е сиянието на жарава негаснеща.

Лавата – застинала в пръст и вода,

прегърне ли семе, живот се ражда.

Виждам в огъня отражението свое.

Любя въздуха, сливам се с водата.

За много кратко съм тука, за Бога.

Да науча урока без думи да обичам?

Самадхи