Обичаме ли и обичани ли сме,
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът.
Искра – в тленност приземена.
Пулсира в нея и светлее Духът,
тялото гние, не гасне пламъкът.
Духът е светлина сияйнобяла.
Слънце незалязващо в душата.
Пътепоказател в друг що да диря?
Светликът в ума ми осветява Пътя. ...