Урокът
Обичаме ли и обичани ли сме,
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът.
Искра – в тленност приземена.
Пулсира в нея и светлее Духът,
тялото гние, не гасне пламъкът.
Духът е светлина сияйнобяла.
Слънце незалязващо в душата.
Пътепоказател в друг що да диря?
Светликът в ума ми осветява Пътя.
Зевс, Исус, Аллах, Буда – Духът
е сиянието на жарава негаснеща.
Лавата – застинала в пръст и вода,
прегърне ли семе, живот се ражда.
Виждам в огъня отражението свое.
Любя въздуха, сливам се с водата.
За много кратко съм тука, за Бога.
Да науча урока без думи да обичам?
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
