15 sept 2007, 23:48

Усамотение 

  Poesía
750 0 3
Имам нужда да се усамотя,
искам далеч да полетя,
да изчезна, да крещя, да отмъстя,
не на другите, а на нощта.
Колко пъти носеше ми тя
самотата на свойте крила.
Показваше ми какво е любовта
и си отиваше с нея, както и е дошла.
Без сън оставяше ме всеки път.
И молех на сълзите тихо да спрат.
Нежно изчезваше, а на сутринта
се радвах пак на чудна красота.
Дочаках сама вечерта
този път да дойде с песента
и тя пак не дойде сама,
дойде пак с любовта.
-"Моля те, върни ми съня!
Поне тази нощ да поспя!"
"Това ли е твоята мечта?"
-"Да, нека в нея да се потопя!"
Със съня тя ме изкуши
и легнах в прегръдките й.
Колко хубаво е да си сам.
Сам в своя сън и там.
В света без лъжи
и без грам жестоки игри.
Заспах и пак се размечтах,
отново в моя нежен свят се озовах!

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??