Усещай ме!
с прохладата вечерна,
от утринния полъх нося хлад,
виждам те отвън и дори не смея,
да нахлуя с нощния, прекрасен аромат.

Ще вляза тихо само да долея,
още малко доза искрен смях,
от мъката ти после ще отлея,
надълбоко ще заровя този грях.

И когато пак ти стане много тежко,
ще пристигам - теб да ободря,
душата с пръсти ще докосвам нежно
и ще усещаш в мрака как трептя.

Усещай ме!
аз мрака ще разтворя,
ще ти покажа нов, за тебе свят,
знай, че няма как да проговоря,
в нощта притихнала за теб ще бъда -
спасителен маяк.