12 oct 2007, 10:56

Усещам дъждеца...

  Poesía
1.1K 0 2
 

Усещам дъждеца по тебе.

Толкова си близо  до мен.

Искам да ти кажа...

Че обичам те много.

Не усещам, никакви желания.

Предишни,

забравени, захвърлени

след всяко  завръщане.

Които  вече

не обещават любов...

Затова,

застани  до мене,

горда.

Каквато те познавам,

когато дъждецът полепва по тебе.

И нищо друго,

от там нататък,

не може да се нарече.

Изречено в любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветан Бекяров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...