Усещам дъждеца по тебе.
Толкова си близо до мен.
Искам да ти кажа...
Че обичам те много.
Не усещам, никакви желания.
Предишни,
забравени, захвърлени
след всяко завръщане.
Които вече
не обещават любов...
Затова,
застани до мене,
горда.
Каквато те познавам,
когато дъждецът полепва по тебе.
И нищо друго,
от там нататък,
не може да се нарече.
Изречено в любов...
© Цветан Бекяров Всички права запазени
С много нежност и обич.
Браво!