8 ene 2014, 13:21

Усещам я

  Poesía » Otra
718 0 3

юни 2013 Румяна Славова 

 

Усещам завистта ви - 

пълзи по гърба ми! 

Вериги окачва на нозете. 

Те спъват ме по земния ми път! 

В черна дупка 

губя ориентация! 

В безтегловност 

спира ми дъхът! 

 

Усещам завистта ви - 

дълбае ми в стомаха! 

Без сили ме оставя 

и завлича ме в калта! 

Онемяла от безверие 

късам със късмета си - 

той завист не обича... 

 

Усещам завистта ви - 

преобръща ми посоките! 

В улица задънена ме води! 

Отсича ми крилата 

още във зародиш... 

Но поставя ми рога 

и по-черна от катран ме прави! 

 

Усещам завистта ви - 

замъглява ми очите! 

В главата ми е тъмен тътен... 

А тя сочи ме със пръст 

и се кикоти! 

Моите слабости 

са нейната храна! 

 

Усещам завистта ви - 

в ушите ми пищи! 

Нарича ме 

със грозни прозвища... 

Но горчивите ви мисли 

пишат по небето 

само ваш'те имена! 

 

... повдигам глава 

и се изправям! 

Силен е, 

който поваля... 

Но по-силен е, 

който пак се изправя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моите огромни благодарности! Добрите и истински хора стават все по-малко в този озлобен свят...Остани си такава-макар и добротата да граоничи с наивност понякога...
  • От произведението ти мога да кажа, че разбрах за пореден път две неща- Първо с теб много си приличаме, имам чувството, че наистина много добре те разбирам, и ти мен също!!И второ ти си една изключителна душа- чиста и истинска!!!Лошите хора винаги завиждат, когато гледат добрите и красиви души и за да прикрият слабостта си искат да почернят добрите, но това не се получава, защото душата никога не се променя, особено тази на добрия човек!!!Моите ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!БРАВО!!!
  • Не позволявай на чуждата завист да достига до теб.Изгради си такава философия, че да не я забелязваш! Благодаря ти за всички коментари, които си написала на мои стихове!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...