8.01.2014 г., 13:21

Усещам я

715 0 3

юни 2013 Румяна Славова 

 

Усещам завистта ви - 

пълзи по гърба ми! 

Вериги окачва на нозете. 

Те спъват ме по земния ми път! 

В черна дупка 

губя ориентация! 

В безтегловност 

спира ми дъхът! 

 

Усещам завистта ви - 

дълбае ми в стомаха! 

Без сили ме оставя 

и завлича ме в калта! 

Онемяла от безверие 

късам със късмета си - 

той завист не обича... 

 

Усещам завистта ви - 

преобръща ми посоките! 

В улица задънена ме води! 

Отсича ми крилата 

още във зародиш... 

Но поставя ми рога 

и по-черна от катран ме прави! 

 

Усещам завистта ви - 

замъглява ми очите! 

В главата ми е тъмен тътен... 

А тя сочи ме със пръст 

и се кикоти! 

Моите слабости 

са нейната храна! 

 

Усещам завистта ви - 

в ушите ми пищи! 

Нарича ме 

със грозни прозвища... 

Но горчивите ви мисли 

пишат по небето 

само ваш'те имена! 

 

... повдигам глава 

и се изправям! 

Силен е, 

който поваля... 

Но по-силен е, 

който пак се изправя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моите огромни благодарности! Добрите и истински хора стават все по-малко в този озлобен свят...Остани си такава-макар и добротата да граоничи с наивност понякога...
  • От произведението ти мога да кажа, че разбрах за пореден път две неща- Първо с теб много си приличаме, имам чувството, че наистина много добре те разбирам, и ти мен също!!И второ ти си една изключителна душа- чиста и истинска!!!Лошите хора винаги завиждат, когато гледат добрите и красиви души и за да прикрият слабостта си искат да почернят добрите, но това не се получава, защото душата никога не се променя, особено тази на добрия човек!!!Моите ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!БРАВО!!!
  • Не позволявай на чуждата завист да достига до теб.Изгради си такава философия, че да не я забелязваш! Благодаря ти за всички коментари, които си написала на мои стихове!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....