Ограничен е слухът ми,
но душата чува.
Намалено е зрението ми,
но душата вижда.
Издъхващ е усета ми,
но душата усеща.
Свободна,
тя между редовете времето чете,
между бурите светлината намира,
между звуците – смеха на дете,
най-щастливите подбира.
Любовта усеща по допира -
нежен, или нахално раняващ,
сърцето е винаги стопера
на чувства, душата заблуждаващи.
Вярата е онзи порой,
който греховете отмива,
проправя път без застой,
вселенските тайни разкрива.
Водач на душите е Той.
13 09 2017
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados