26 ago 2014, 9:31

Усещане за Есен- 2...

501 0 2

 

 

Усещане за Есен- 2...

 

... и пак се извъртя Земята

по своя път към Есента,

и пак летят на юг ятата

да търсят топлите места...

 

И почна ли да разсъждавам

за Смисълът и  Същността

на всичко дето преживявам-

навярно е от Есента.

 

Отдавна нивите ожънати

са и стърнищата димят,

от ветровете не прегънати

и късни макове цъфтят.

 

Полетата са тихи вече

и пусти са без хорска глъч,

щурците само стържат вечер,

но сякаш в песните със злъч...

 

И утрините вече хладни

подсещат ме за Есента,

а неразсеяни по пладне

мъгли навяват самота...

 

Надвиват ветровете лесно

любимият ми летен свят,

а по нататък е известно:

мъгли, слани и листопад...

 

... Ала когато не пробие

и Слънце гъстата мъгла,

и вятър северен завие

разбирам: вече е дошла...

 

Коста Качев,

26.08.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеобхватна картина на Есен в полето. Наблюдателност, впечатлителност, философски поглед към сезона, който буди размисли за същността и преходността на нещата.
    Хубаво! :
  • "Изрисувал" си я в точните пропорции Коста! Много ми хареса.
    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...