29 jun 2006, 11:28

Усещане за обич

  Poesía
941 0 15
Как хубаво е да ме галиш,
да пърхам със криле на пеперуда!
Със устни нежни да целуваш,
докосвайки едва, да ме обичаш!
Дори камбаните да онемеят
от тихото очакване за обич,
които после да прелеят
със звън в душите ни копнежни!
Как нежно е да се докосват
очите, устните, ръцете
с обич да чертаят желания
по моето тяло!
По твоето да се изгубя сляпа,
и всички ъгли да обходя,
когато стигна твоята сила
от обич тихо да притихна!
Да зазвъня, като звънника,
която златна и узряла
под твоите лъчи от обич
за обич в огнено преляла!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...