Jun 29, 2006, 11:28 AM

Усещане за обич

  Poetry
936 0 15
Как хубаво е да ме галиш,
да пърхам със криле на пеперуда!
Със устни нежни да целуваш,
докосвайки едва, да ме обичаш!
Дори камбаните да онемеят
от тихото очакване за обич,
които после да прелеят
със звън в душите ни копнежни!
Как нежно е да се докосват
очите, устните, ръцете
с обич да чертаят желания
по моето тяло!
По твоето да се изгубя сляпа,
и всички ъгли да обходя,
когато стигна твоята сила
от обич тихо да притихна!
Да зазвъня, като звънника,
която златна и узряла
под твоите лъчи от обич
за обич в огнено преляла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...