11 may 2007, 8:16

Усещане за стих 

  Poesía
1423 0 11
                                                                             "Еднаквостта ме влудява"!!!

Заплювахте ме!
Защото бях Лице,
усмихвах се пред шатрата,
паравана оставях зад гърба си.

Завързвахте ме!
Бях развързана до неразбираемост
и само вятърът "Мистрал"
разбираше душата ми,
а вие гледахте в плътта.

Целувахте ме!
С целувката на Юда
и чакахте вика
на третите петли преди разсъмване.
А луната вещаеше предателство.

Убивахте ме!
Лочех собствената си ненавист
с език, в сълзи, без грях.
А мисълта ми изригваше във стих.

Погребвахте ме!
Без всякакво покривало. Гола!
И аз усещах
на червеите глада.
Но се изправях
още по-различна от еднаквите,
поела дъх от Моята Земя!!!

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??