Усещане за стих
"Еднаквостта ме влудява"!!!
Заплювахте ме!
Защото бях Лице,
усмихвах се пред шатрата,
паравана оставях зад гърба си.
Завързвахте ме!
Бях развързана до неразбираемост
и само вятърът "Мистрал"
разбираше душата ми,
а вие гледахте в плътта.
Целувахте ме!
С целувката на Юда
и чакахте вика
на третите петли преди разсъмване.
А луната вещаеше предателство.
Убивахте ме!
Лочех собствената си ненавист
с език, в сълзи, без грях.
А мисълта ми изригваше във стих.
Погребвахте ме!
Без всякакво покривало. Гола!
И аз усещах
на червеите глада.
Но се изправях
още по-различна от еднаквите,
поела дъх от Моята Земя!!!
Заплювахте ме!
Защото бях Лице,
усмихвах се пред шатрата,
паравана оставях зад гърба си.
Завързвахте ме!
Бях развързана до неразбираемост
и само вятърът "Мистрал"
разбираше душата ми,
а вие гледахте в плътта.
Целувахте ме!
С целувката на Юда
и чакахте вика
на третите петли преди разсъмване.
А луната вещаеше предателство.
Убивахте ме!
Лочех собствената си ненавист
с език, в сълзи, без грях.
А мисълта ми изригваше във стих.
Погребвахте ме!
Без всякакво покривало. Гола!
И аз усещах
на червеите глада.
Но се изправях
още по-различна от еднаквите,
поела дъх от Моята Земя!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
