16 abr 2010, 20:51

Усещания

1.2K 0 1

Усещам всеки тласък на сърцето ти,
когато бие глухо, тихичко до мен.
Разбирам всяка бръчка по лицето,
нанесена в поредния омразен ден.
Всяка нишка, от сребро изпредена,
из гъстите мъгли на тиха лудост.
През грапавите пръсти на обичане,
погалили те с болка на човешка другост.
Плаха съм, като покълнала надежда,
с нежност да прегърна всички рани.
Да изпия крясъците от омрази,
по устните ти тихо разцъфтели.

Усещам всеки писък на сърцето си,
когато бие гръмко в тишината.
И страхът, изписан по лицето,
че не ще те видя зад вратата.
И не знаеш всъщност колко се боя,
колко страшно е във мен самата,
с колко тайни писъци скимтя
и разрушавам  вечер самотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...