Вали...
От керемидите като ручей се лее.
По земята се разстилат мокри коси.
Песен тъжна за обич капките пеят.
В локвите плуват разплакани очи...
Духа...
Басово вятърът в шепите си се смее.
Свири на полетяло, позлатено листо,
щастлив, че земята с любов ги люлее.
Пламва на дъгата цветното тържество...
30 10 2018
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados