2 ago 2012, 22:56

Усетих студ 

  Poesía » De amor
770 0 10

Усетих студ и... лятото изстина!

Каква нелепа Божия шега!

Не исках любовта да си замине,

но тя затвори пътната врата!

 

Кога ли пак и где ли ще я срещна?!

Щом тихо прероди се в самота,

в сърцето ми ще пали нощем свещи

и нежно ще ме милва да заспя!

 

Нахлува студ в душата ми и бръква–

какво ли ще намери в нея, знам:

забравен ключ за рухващата църква...

Коленича в опразнения храм!

 

 

 

Илюстрация: Александър Кръстев

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е! Пак ще се стопли лятото!
  • Харесах!Поздрав,Мариан!
  • Времето лекува... Поздрав!
  • Много емоционално наситен стих! Поздравявам те!
  • Прекрасно е! Поздрави!
  • Потъжи, дай шанс на болката...!После, пак ще дойде лято!
  • Е, браво, да ме разплачеш рано сутринта...
  • Нямаше да е същото без илюстрацията!
    Браво!
  • Мариан,много ми хареса!
  • хубаво удивителна поздрав удивителна усмивка
    ПЪЛНА СМРАД

    Смислен и наситен казващ текст.Илюстрацията го захранва и надгражда по един наистина вълшебен начин. Джак от планината
Propuestas
: ??:??