2 авг. 2012 г., 22:56

Усетих студ

907 0 10

Усетих студ и... лятото изстина!

Каква нелепа Божия шега!

Не исках любовта да си замине,

но тя затвори пътната врата!

 

Кога ли пак и где ли ще я срещна?!

Щом тихо прероди се в самота,

в сърцето ми ще пали нощем свещи

и нежно ще ме милва да заспя!

 

Нахлува студ в душата ми и бръква–

какво ли ще намери в нея, знам:

забравен ключ за рухващата църква...

Коленича в опразнения храм!

 

 

 

Илюстрация: Александър Кръстев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...