Условие за среща

Poesía » De amor

495 0 2

Помогни ми да отклоня
небесните водопади,

да ги пусна като завеси

през стотиците километри

които стоят помежду ни,

да ги завихря

от земетресения и цунами,

да ги укротя внезапно с помощта на думите,

на мястото на горите да се ширнат ливади,

по които да яхна субтропичните бури

и така вече няма да имаме оправдание

за това, че във двата края на вселената

с тебе
сме се изгубили!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

contessa (Светла Асенова)

Хареса ми...

2016-07-08T15:57:18+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Едно изречение се е ширнало..., завихрило безкрайно...!!!
Аааа..., сега - Вселената е безкрайна, разширява се безкрайно, непрекъснато и променливо..., не може да се говори за начало и край в пространствен смисъл..., още повече за два края..., но пък - ако беше безкрайна, щеше да е абсолютна и нямаше да се развива...!!!

2016-07-08T13:17:57+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0