8 июл. 2016 г., 12:55

Условие за среща

494 0 2

Помогни ми да отклоня 
небесните водопади,

да ги пусна като завеси

през стотиците километри

които стоят помежду ни,

да ги завихря

от земетресения и цунами,

да ги укротя внезапно с помощта на думите,

на мястото на горите да се ширнат ливади,

по които да яхна субтропичните бури

и така вече няма да имаме оправдание

за това, че във двата края на вселената

с тебе 
сме се изгубили!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми...
  • Едно изречение се е ширнало..., завихрило безкрайно...!!!
    Аааа..., сега - Вселената е безкрайна, разширява се безкрайно, непрекъснато и променливо..., не може да се говори за начало и край в пространствен смисъл..., още повече за два края..., но пък - ако беше безкрайна, щеше да е абсолютна и нямаше да се развива...!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...