С една звезда небето се роди,
огън бе за всичките бездомни.
Усмихнаха се тъжните дори,
забравиха си нощите сиротни.
Надежда бе за всекиго от тях,
тъй чаканата капка за усмивка.
Погълнати от вчерашния страх,
отвиваха се от самотната завивка.
Вечер вече не заспиваха сами,
сега я имат тая глътка щастие.
Чакана е от преди да се родим,
опората във нашето нещастие. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse