Усмихнаха се
С една звезда небето се роди,
огън бе за всичките бездомни.
Усмихнаха се тъжните дори,
забравиха си нощите сиротни.
Надежда бе за всекиго от тях,
тъй чаканата капка за усмивка.
Погълнати от вчерашния страх,
отвиваха се от самотната завивка.
Вечер вече не заспиваха сами,
сега я имат тая глътка щастие.
Чакана е от преди да се родим,
опората във нашето нещастие.
За отдих все я гледат във нощта,
роди тя онзи огън във душите им.
Пак онази, снощната звезда,
пазителка от днес на дните им.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
