kleopatrasv (Светлана Тодорова) kleopatrasv (Светлана Тодорова)
18 250
17 ago 2010, 21:30

Усмихнала се

1.2K 0 3




Усмихнала се
на утрото
в очите ти
стоплила
неземното
в тях
добавила
слънчево 
- Обичам те!
разпръскала
искрите
с таен аромат
и
и пробола
мечтите
космически
превела ги
към новия ни свят
и вплела нежност
в косите си
въздигнала те
тайно 
от дълбока несвяст
и забулила
и нощите
и дните ти
но посветила се
вечно
на тях
като
изгонила
другите
- Обичам те!
и сляла се
с добрата ти душа
и посяла
думите
- Заричам се!
и оставила
твоя
жар
към тях...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    Веси, зарадва ме коментара ти ..и ти благодаря! Пиша каквото ми е на сърцето, тогава, сега , за после....и преди и сега и след ! това,.докато има все още "после", докато съществува "сега"!

    Марина, удоволствие е за мен присъствието ти тук, благодаря ти !

    Прекрасен отговор, portishead- усмихнах се веднага!
  • portishead (Милен Пеев)
    portishead (Милен Пеев)

    Очакване
    в обятията
    стиснали
    с длани
    без колебание
    и страдание
    впуснала
    плитки
    от коси
    сплетени
    от розите ми
    следи
    по леглото
    се взира
    само сърцето
    изгарящо
    с капките
    от бодли
    проболи
    с очите
    през
    сълзи
    протекли
    върху
    пръстите
    обгърнали
    и сплели
    се в твоите
    устни
    сега загорели
    в тези
    още пълни
    Зори...
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Красиво!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0