17.08.2010 г., 21:30

Усмихнала се

1.2K 0 3




Усмихнала се
на утрото
в очите ти
стоплила
неземното
в тях
добавила
слънчево 
- Обичам те!
разпръскала
искрите
с таен аромат
и
и пробола
мечтите
космически
превела ги
към новия ни свят
и вплела нежност
в косите си
въздигнала те
тайно 
от дълбока несвяст
и забулила
и нощите
и дните ти
но посветила се
вечно
на тях
като
изгонила
другите
- Обичам те!
и сляла се
с добрата ти душа
и посяла
думите
- Заричам се!
и оставила
твоя
жар
към тях...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, зарадва ме коментара ти ..и ти благодаря! Пиша каквото ми е на сърцето, тогава, сега , за после....и преди и сега и след ! това,.докато има все още "после", докато съществува "сега"!

    Марина, удоволствие е за мен присъствието ти тук, благодаря ти !

    Прекрасен отговор, portishead- усмихнах се веднага!

  • Очакване
    в обятията
    стиснали
    с длани
    без колебание
    и страдание
    впуснала
    плитки
    от коси
    сплетени
    от розите ми
    следи
    по леглото
    се взира
    само сърцето
    изгарящо
    с капките
    от бодли
    проболи
    с очите
    през
    сълзи
    протекли
    върху
    пръстите
    обгърнали
    и сплели
    се в твоите
    устни
    сега загорели
    в тези
    още пълни
    Зори...
  • Красиво!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...