17.08.2010 г., 21:30

Усмихнала се

1.2K 0 3




Усмихнала се
на утрото
в очите ти
стоплила
неземното
в тях
добавила
слънчево 
- Обичам те!
разпръскала
искрите
с таен аромат
и
и пробола
мечтите
космически
превела ги
към новия ни свят
и вплела нежност
в косите си
въздигнала те
тайно 
от дълбока несвяст
и забулила
и нощите
и дните ти
но посветила се
вечно
на тях
като
изгонила
другите
- Обичам те!
и сляла се
с добрата ти душа
и посяла
думите
- Заричам се!
и оставила
твоя
жар
към тях...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, зарадва ме коментара ти ..и ти благодаря! Пиша каквото ми е на сърцето, тогава, сега , за после....и преди и сега и след ! това,.докато има все още "после", докато съществува "сега"!

    Марина, удоволствие е за мен присъствието ти тук, благодаря ти !

    Прекрасен отговор, portishead- усмихнах се веднага!

  • Очакване
    в обятията
    стиснали
    с длани
    без колебание
    и страдание
    впуснала
    плитки
    от коси
    сплетени
    от розите ми
    следи
    по леглото
    се взира
    само сърцето
    изгарящо
    с капките
    от бодли
    проболи
    с очите
    през
    сълзи
    протекли
    върху
    пръстите
    обгърнали
    и сплели
    се в твоите
    устни
    сега загорели
    в тези
    още пълни
    Зори...
  • Красиво!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...