11 abr 2015, 20:19

Усмихнат ден

  Poesía
577 0 1

Утрото дойде със светлина,
усмихна се на изгрева и ето, 
с грация изящна на сърна
надникна закачливо през пердето.


В леглото си детенце сладко спи,
а коте се е сгушило в краката.
Часовникът ги гледа и мълчи,
тиктака вместо него тишината.


Усмивката разказва за съня,
в който малчуганът е улисан.
Слънчо гъделичка го с лъча.
Котето замърква своя песен.


Потропват на вратата чудеса
които чакат вече да се случат.
Прозявката излиза от съня,
тайни предстоящи да научи.


Усмихнат ден започва да звучи
и птиците запяват закачливо.
Детето сбъдва своите мечти,
с блясъка на слънцето се слива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...