Apr 11, 2015, 8:19 PM

Усмихнат ден

  Poetry
573 0 1

Утрото дойде със светлина,
усмихна се на изгрева и ето, 
с грация изящна на сърна
надникна закачливо през пердето.


В леглото си детенце сладко спи,
а коте се е сгушило в краката.
Часовникът ги гледа и мълчи,
тиктака вместо него тишината.


Усмивката разказва за съня,
в който малчуганът е улисан.
Слънчо гъделичка го с лъча.
Котето замърква своя песен.


Потропват на вратата чудеса
които чакат вече да се случат.
Прозявката излиза от съня,
тайни предстоящи да научи.


Усмихнат ден започва да звучи
и птиците запяват закачливо.
Детето сбъдва своите мечти,
с блясъка на слънцето се слива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...