11 dic 2020, 10:11

Усмихнати очи

885 1 1

                                                         Усмихнати очи

 

Красива жена с черна  маска на уста,

над нея се усмихват две хубави очи.

Няма я вече самота и голямата тъга,

красивите сини очи вече не са сами!

 

Вечер. Среща. С любимия си е сега,

очите се усмихват не устните така

сякаш звезди са, блестят, красота.

Маската закрива нейното лице,

но не може душата, душата на дете.

 

Целувка няма, само прегръдка една,

настъпиха за жалост тежки времена!

Заразата жестока убива сега  хората,

но не, тя не може да убие в тях вярата.

 

Проникваш коварно в човешките тела,

вселяваш се, убиваш жестоко хората сега.

Корона сложил си, но не си ти чумата,

която върлуваше някога в нашата страна.

 

Ще дойде време и срещу теб ще намерят лек,

страха ще си отиде, и ще се усмихне човек.

Ще сме весели, щастливи с усмивка на уста,

без маски, а за теб ще остане само спомена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...