Dec 11, 2020, 10:11 AM

Усмихнати очи

  Poetry » Love
883 1 1

                                                         Усмихнати очи

 

Красива жена с черна  маска на уста,

над нея се усмихват две хубави очи.

Няма я вече самота и голямата тъга,

красивите сини очи вече не са сами!

 

Вечер. Среща. С любимия си е сега,

очите се усмихват не устните така

сякаш звезди са, блестят, красота.

Маската закрива нейното лице,

но не може душата, душата на дете.

 

Целувка няма, само прегръдка една,

настъпиха за жалост тежки времена!

Заразата жестока убива сега  хората,

но не, тя не може да убие в тях вярата.

 

Проникваш коварно в човешките тела,

вселяваш се, убиваш жестоко хората сега.

Корона сложил си, но не си ти чумата,

която върлуваше някога в нашата страна.

 

Ще дойде време и срещу теб ще намерят лек,

страха ще си отиде, и ще се усмихне човек.

Ще сме весели, щастливи с усмивка на уста,

без маски, а за теб ще остане само спомена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...