Dec 11, 2020, 10:11 AM

Усмихнати очи

  Poetry » Love
890 1 1

                                                         Усмихнати очи

 

Красива жена с черна  маска на уста,

над нея се усмихват две хубави очи.

Няма я вече самота и голямата тъга,

красивите сини очи вече не са сами!

 

Вечер. Среща. С любимия си е сега,

очите се усмихват не устните така

сякаш звезди са, блестят, красота.

Маската закрива нейното лице,

но не може душата, душата на дете.

 

Целувка няма, само прегръдка една,

настъпиха за жалост тежки времена!

Заразата жестока убива сега  хората,

но не, тя не може да убие в тях вярата.

 

Проникваш коварно в човешките тела,

вселяваш се, убиваш жестоко хората сега.

Корона сложил си, но не си ти чумата,

която върлуваше някога в нашата страна.

 

Ще дойде време и срещу теб ще намерят лек,

страха ще си отиде, и ще се усмихне човек.

Ще сме весели, щастливи с усмивка на уста,

без маски, а за теб ще остане само спомена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...