Усмихнати очи
Красива жена с черна маска на уста,
над нея се усмихват две хубави очи.
Няма я вече самота и голямата тъга,
красивите сини очи вече не са сами!
Вечер. Среща. С любимия си е сега,
очите се усмихват не устните така
сякаш звезди са, блестят, красота.
Маската закрива нейното лице,
но не може душата, душата на дете.
Целувка няма, само прегръдка една,
настъпиха за жалост тежки времена!
Заразата жестока убива сега хората,
но не, тя не може да убие в тях вярата.
Проникваш коварно в човешките тела,
вселяваш се, убиваш жестоко хората сега.
Корона сложил си, но не си ти чумата,
която върлуваше някога в нашата страна.
Ще дойде време и срещу теб ще намерят лек,
страха ще си отиде, и ще се усмихне човек.
Ще сме весели, щастливи с усмивка на уста,
без маски, а за теб ще остане само спомена!
© Валентин Миленов Всички права запазени