6 ene 2005, 14:56
Усмихнато
1030
0
0
Когато бурята е само спомен,
а затишието очаква следващ ураган,
тогава се потапям цяла в светлината,
струяща от прозореца ми
нощем нямо и си пея нещо -
само мое.
Понякога ме чува нечия
изгубена въздишка или смях,
роден от дробовете на дете,
и усмивката ми, вързана с верижка,
къса я и с всички сили
устремява се към бездната- небе.
Правейки ме част от него
и от пътя си до там.
а затишието очаква следващ ураган,
тогава се потапям цяла в светлината,
струяща от прозореца ми
нощем нямо и си пея нещо -
само мое.
Понякога ме чува нечия
изгубена въздишка или смях,
роден от дробовете на дете,
и усмивката ми, вързана с верижка,
къса я и с всички сили
устремява се към бездната- небе.
Правейки ме част от него
и от пътя си до там.
© Диана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
