6.01.2005 г., 14:56 ч.

Усмихнато 

  Поезия
1006 0 0
Когато бурята е само спомен,
а затишието очаква следващ ураган,
тогава се потапям цяла в светлината,
струяща от прозореца ми 
нощем нямо и си пея нещо -
само мое.
Понякога ме чува нечия
изгубена въздишка или смях,
роден от дробовете на дете,
и усмивката ми, вързана с верижка,
къса я и с всички сили
устремява се към бездната- небе.
Правейки ме част от него
и от пътя си до там.

© Диана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??