Усмихнато
1.4K
0
0
Когато бурята е само спомен,
а затишието очаква следващ ураган,
тогава се потапям цяла в светлината,
струяща от прозореца ми
нощем нямо и си пея нещо -
само мое.
Понякога ме чува нечия
изгубена въздишка или смях,
роден от дробовете на дете,
и усмивката ми, вързана с верижка,
къса я и с всички сили
устремява се към бездната- небе.
Правейки ме част от него
и от пътя си до там.
а затишието очаква следващ ураган,
тогава се потапям цяла в светлината,
струяща от прозореца ми
нощем нямо и си пея нещо -
само мое.
Понякога ме чува нечия
изгубена въздишка или смях,
роден от дробовете на дете,
и усмивката ми, вързана с верижка,
къса я и с всички сили
устремява се към бездната- небе.
Правейки ме част от него
и от пътя си до там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
