Усмихнато

6 янв. 2005 г., 14:56

Поэзия

1028 0 0

Когато бурята е само спомен,
а затишието очаква следващ ураган,
тогава се потапям цяла в светлината,
струяща от прозореца ми
нощем нямо и си пея нещо -
само мое.
Понякога ме чува нечия
изгубена въздишка или смях,
роден от дробовете на дете,
и усмивката ми, вързана с верижка,
къса я и с всички сили
устремява се към бездната- небе.
Правейки ме част от него
и от пътя си до там.

Усмихнато

Свързани произведения

Комментарии

Предложения