MeDeNaTa (Димитрийка Германова)
5 14
29 jun 2008, 23:28

Усмихвам се, а всъщност ми тежи ... 

  Poesía » De amor
1361 0 3
На лицето слънце грее, а в душата ми вали...
Времето навън се смее с топъл и приветлив цвят,
в сърцето ми порой се рони от сълзиците без глас...
Тъжна съм, така е?!
Но запита ли се защо?
Премълчавам... и закривам... всичко, задето ме боли,
все едно... тъга не съществува, а само радост в моите очи.
Да се правя на щастлива явно умея го добре...
Щом за миг не заподозря... нещо тъмно, мъчещо живота сред цветя...
Усмихвам се, а всъщност ми е тъжно и пак напред вървя...
с надежда, че радост и за мене има... някъде на таз земя.
Сърцето ми да изгори, пак усмивка на лицето ще седи ..
Защото знам, че лято пак като преди ще настъпи и за моята душа...
Снегът ще се стопи, над сърцето пак ще има пъстроцветна дъга...
И фaлшивата усмивка ще изчезне, ще се радвам вече от сърце...
Със звучен глас ще посрещна щастието в моите ръце...

© Димитрийка Германова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "..фалшивата усмивка.."

    Пожелавам ти искрени усмивки занапред.
  • Определено прозаично!!!Но има идеен заряд!!!
    Поздрави!!!
  • Чудесно! Аз също се чувствам така в по-голямата част от времето... Или поне се чувствах, сега не знам. Единственото сигурно е, че това ни прави по-силни. И е хубаво, защото като не показваме какво ни е в душата, трудно могат да ни наранят. Поздрав!
Propuestas
: ??:??