Усмихвам се, а всъщност ми тежи ...
На лицето слънце грее, а в душата ми вали...
Времето навън се смее с топъл и приветлив цвят,
в сърцето ми порой се рони от сълзиците без глас...
Тъжна съм, така е?!
Но запита ли се защо?
Премълчавам... и закривам... всичко, задето ме боли,
все едно... тъга не съществува, а само радост в моите очи.
Да се правя на щастлива явно умея го добре...
Щом за миг не заподозря... нещо тъмно, мъчещо живота сред цветя...
Усмихвам се, а всъщност ми е тъжно и пак напред вървя...
с надежда, че радост и за мене има... някъде на таз земя.
Сърцето ми да изгори, пак усмивка на лицето ще седи ..
Защото знам, че лято пак като преди ще настъпи и за моята душа...
Снегът ще се стопи, над сърцето пак ще има пъстроцветна дъга...
И фaлшивата усмивка ще изчезне, ще се радвам вече от сърце...
Със звучен глас ще посрещна щастието в моите ръце...
Времето навън се смее с топъл и приветлив цвят,
в сърцето ми порой се рони от сълзиците без глас...
Тъжна съм, така е?!
Но запита ли се защо?
Премълчавам... и закривам... всичко, задето ме боли,
все едно... тъга не съществува, а само радост в моите очи.
Да се правя на щастлива явно умея го добре...
Щом за миг не заподозря... нещо тъмно, мъчещо живота сред цветя...
Усмихвам се, а всъщност ми е тъжно и пак напред вървя...
с надежда, че радост и за мене има... някъде на таз земя.
Сърцето ми да изгори, пак усмивка на лицето ще седи ..
Защото знам, че лято пак като преди ще настъпи и за моята душа...
Снегът ще се стопи, над сърцето пак ще има пъстроцветна дъга...
И фaлшивата усмивка ще изчезне, ще се радвам вече от сърце...
Със звучен глас ще посрещна щастието в моите ръце...
© Димитрийка Германова All rights reserved.
