Усмивка...
Дали за това, че не можах да открия
вратата на вярата и добротата в мен.
Или защото съм много ранима,
като стъкло се чупя всеки ден.
А може би ,защото живея с надежда
и искам всеки миг като последен да уловя...
Умира... не мигът, умира свят...
Усмивката умира.
И следва взрив,
но няма взрив... Въздишка е...
Сълзи, стенание и мрак... ...