Усети ледените ù ръце по свойто тяло
и знаеше, че още малко и вече цялото 
ще е половина - половинка без сърце, 
защото тя го взе по пътя тъмен към небето.

Звездите му намигват присмехулно, 
а той лежи на росната полянка тъжен,
защото няма я ръката нежна, малка 
да обвие неговата груба длан.

И устните във алено-червено, 
които го целуваха безспир, 
са вече оцветени в синьо, затворени
във вечната усмивка на мълчание.