Усмивка на мълчание
921
0
1
Усети ледените ù ръце по свойто тяло
и знаеше, че още малко и вече цялото
ще е половина - половинка без сърце,
защото тя го взе по пътя тъмен към небето.
Звездите му намигват присмехулно,
а той лежи на росната полянка тъжен,
защото няма я ръката нежна, малка
да обвие неговата груба длан.
И устните във алено-червено,
които го целуваха безспир,
са вече оцветени в синьо, затворени
във вечната усмивка на мълчание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Илиева Всички права запазени
!!!