3 jun 2008, 21:03

Усмивка през сълзи 

  Poesía » De amor
551 0 3
 

Наивно, глупаво момиче,

защо в очите свети скръб?

Плачът те може би пречиства,

макар и щастието да ти обърна гръб.

 

И може би те той възражда

след целия болезнен крах.

И нищо, че сега се мяташ,

и нищо, че безумно те е страх.

 

Сложи си маската отново,

усмихвай се, макар да те боли.

Вживявай се във свойта жалка роля

и само в нощите си тихичко плачи.

 

Преструвай се, макар да ти е тежко

и смей се, нищо, че боли

и весела бъди при всяка среща,

макар да се срамуваш, пак лъжи!

 

Вдигни глава високо, смело,

и нищо, че сърцето ти кърви,

мами без угризения, умело,

а после нощем самотата прегърни.

 

© Галина Матева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??