Усмивка през сълзи
Наивно, глупаво момиче,
защо в очите свети скръб?
Плачът те може би пречиства,
макар и щастието да ти обърна гръб.
И може би те той възражда
след целия болезнен крах.
И нищо, че сега се мяташ,
и нищо, че безумно те е страх.
Сложи си маската отново,
усмихвай се, макар да те боли.
Вживявай се във свойта жалка роля
и само в нощите си тихичко плачи.
Преструвай се, макар да ти е тежко
и смей се, нищо, че боли
и весела бъди при всяка среща,
макар да се срамуваш, пак лъжи!
Вдигни глава високо, смело,
и нищо, че сърцето ти кърви,
мами без угризения, умело,
а после нощем самотата прегърни.
© Галина Матева All rights reserved.
Благодаря ти за стиха наистина е хубав и ми даде увереност...зареди ме положително!
