10 abr 2019, 18:15

Усмивки

  Poesía
1.1K 4 8

Усмивки тъй разни витаят край мен,

усмивки, усмивки държат ме във плен!

 

Усмивка доволна, усмивка сърдечна,

усмивка охолна, усмивчица вечна!

Усмивка с презрение, с радост и гняв,

усмивка- забвение, усмивка със нрав!

 

Усмивка със бръчка в тъжна душа,

усмивка сияйна, простор, красота!

Усмивката влажна, усмивка- уста,

усмивка от срам, от лъжа и тъга!

 

Лицемерна усмивка - усмивката зла,

която те мами и носи беда!

Усмивка вълшебна, усмивка с покров,

усмивка лечебна, усмивка с любов!

 

Усмивка с ирония, усмивка на шут,

усмивка в агония, усмивка на луд

Смях без усмивка, усмивка без смях,

смях със заливка, усмивка от грях!

 

Усмивки тъй разни витаят край мен,

усмивки,усмивки държат ме във плен!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хората, които мислят красиво, се усмихват и красиво!
  • Колко много усмивки! Избрах си една непринудена, спонтанна и искрена... Изпращам и аз своята! Поздрави, Лидия!
  • Умно и забавно.Поздрави !
    Приятелска усмивка
  • Това стихотворение предизвиква в мен усмивки на лицето ми.Приятно и разтоварващо.Отличава се и ми харесва.Поздрави
  • Напълно си права, Иринче!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...