Усмивки, но почти

Пак сме неразбрани, аз и ти,

всеки решава сам за себе си.

Дали ще се остави на малките

останали искри и ще ги възпламени,

или друг ще смачка,

ще задуши разгорелия се огън.

Жарта, която още тлее в теб,

едва ли стига да обичаш.

Така че за обич не ми пиши,

че ако знаеш как боли,

по-добре ме мрази,

отколкото да обичаш почти.

Или обичаш да ме объркваш,

а аз обичам да те обичам.

Омраза в мен не ще събудиш,

така че просто пробваш да ме загубиш!