18.07.2012 г., 13:25

Усмивки, но почти

786 0 0

Пак сме неразбрани, аз и ти,

всеки решава сам за себе си.

Дали ще се остави на малките

останали искри и ще ги възпламени,

или друг ще смачка,

ще задуши разгорелия се огън.

 

Жарта, която още тлее в теб,

едва ли стига да обичаш.

Така че за обич не ми пиши,

че ако знаеш как боли,

по-добре ме мрази,

отколкото да обичаш почти.

 

Или обичаш да ме объркваш,

а аз обичам да те обичам.

Омраза в мен не ще събудиш,

така че просто пробваш да ме загубиш!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...