18.07.2012 г., 13:25

Усмивки, но почти

781 0 0

Пак сме неразбрани, аз и ти,

всеки решава сам за себе си.

Дали ще се остави на малките

останали искри и ще ги възпламени,

или друг ще смачка,

ще задуши разгорелия се огън.

 

Жарта, която още тлее в теб,

едва ли стига да обичаш.

Така че за обич не ми пиши,

че ако знаеш как боли,

по-добре ме мрази,

отколкото да обичаш почти.

 

Или обичаш да ме объркваш,

а аз обичам да те обичам.

Омраза в мен не ще събудиш,

така че просто пробваш да ме загубиш!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....