18 июл. 2012 г., 13:25

Усмивки, но почти

784 0 0

Пак сме неразбрани, аз и ти,

всеки решава сам за себе си.

Дали ще се остави на малките

останали искри и ще ги възпламени,

или друг ще смачка,

ще задуши разгорелия се огън.

 

Жарта, която още тлее в теб,

едва ли стига да обичаш.

Така че за обич не ми пиши,

че ако знаеш как боли,

по-добре ме мрази,

отколкото да обичаш почти.

 

Или обичаш да ме объркваш,

а аз обичам да те обичам.

Омраза в мен не ще събудиш,

така че просто пробваш да ме загубиш!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...